Bible verses about "female education" | Bulgarian

⁸ Тогава Юда каза на Онан: Влез при жената на брат си и изпълни към нея длъжността на девер, и въздигни потомство на брат си.⁹ Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово, и затова, когато влизаше при жената на брат си, изливаше семето си на земята, за да не даде потомството на брат си.¹⁰ А това, което правеше, беше зло пред ГОСПОДА; затова уби и него.

⁴ Това е произходът на небето и на земята при сътворението им, в деня, в който ГОСПОД Бог създаде земя и небе.⁵ И още нямаше никакво полско растение на земята и никаква полска трева още не беше поникнала, защото ГОСПОД Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята,⁶ но пара се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята.⁷ И ГОСПОД Бог образува човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана жива душа.⁸ И ГОСПОД Бог насади градина на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше образувал.⁹ И ГОСПОД Бог направи да расте от земята всяко дърво, което е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота сред градината, и дървото на познаване на доброто и злото.¹⁰ И от Едем изтичаше река да напоява градината, и оттам се разклоняваше и ставаше на четири главни реки.¹¹ Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата евилатска земя, където има злато.¹² И златото на онази земя е добро; там има и бделионова смола и ониксов камък.¹³ Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата хуска земя.¹⁴ Името на третата река е Тигър; тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.¹⁵ И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.¹⁶ И ГОСПОД Бог заповяда на човека и каза: От всяко дърво в градината свободно да ядеш,¹⁷ но от дървото за познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.¹⁸ И ГОСПОД Бог каза: Не е добре човекът да бъде сам; ще му създам помощник, като негово съответствие.¹⁹ И ГОСПОД Бог образува от земята всички полски животни и всички небесни птици и ги доведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име назовеше човекът всяко живо същество, това име му остана.²⁰ Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на небесните птици и на всички полски животни. Но помощник, съответен на Адам, не се намери.²¹ Тогава ГОСПОД Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът.²² И ГОСПОД Бог създаде жена от реброто, което взе от човека, и я доведе при човека.²³ А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.²⁴ Затова мъжът ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и те ще бъдат една плът.²⁵ А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.

¹ А змията беше най-хитра от всички полски животни, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината?² Жената каза на змията: От плода на дърветата в градината можем да ядем,³ но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него и да не се докоснете до него, за да не умрете.⁴ А змията каза на жената: Никак няма да умрете!⁵ Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога — да познавате доброто и злото.⁶ И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде.⁷ Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски.⁸ И при вятъра на деня чуха гласа на ГОСПОДА Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на ГОСПОДА Бога между дърветата на градината.⁹ И ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си?¹⁰ А той каза: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих.¹¹ А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?¹² И човекът каза: Жената, която Ти си ми дал с мен, тя ми даде от дървото и ядох.¹³ И ГОСПОД Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената каза: Змията ме подмами и ядох.¹⁴ И ГОСПОД Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски животни! По корема си ще се влечеш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си!¹⁵ Ще поставя и вражда между теб и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще ти смаже главата, а ти ще му смажеш петата.¹⁶ На жената каза: Ще преумножа скръбта ти в бременността, с болки ще раждаш деца; и към мъжа ти ще бъде желанието ти, и той ще те владее!¹⁷ А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него! — проклета да бъде земята поради теб; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си;¹⁸ тръни и бодили ще ти ражда, и ще ядеш полската трева.¹⁹ С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст, и в пръстта ще се върнеш.²⁰ И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.²¹ И ГОСПОД Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече.²² И ГОСПОД Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото. И сега, да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно!²³ Затова ГОСПОД Бог го изгони от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет.²⁴ И изгони човека; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

¹ По онова време Юда слезе от братята си и отиде при един одоламец на име Ира.² И Юда видя там дъщерята на един ханаанец на име Суя, взе я и влезе при нея.³ И тя забременя и роди син, и той го нарече Ир.⁴ И пак забременя и роди син, и тя го нарече Онан.⁵ И пак роди син и го нарече Шела. А Юда беше в Ахзив, когато тя го роди.⁶ След време Юда взе за първородния си син Ир жена на име Тамар.⁷ А Ир, първородният на Юда, беше лош пред ГОСПОДА и ГОСПОД го уби.⁸ Тогава Юда каза на Онан: Влез при жената на брат си и изпълни към нея длъжността на девер, и въздигни потомство на брат си.⁹ Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово, и затова, когато влизаше при жената на брат си, изливаше семето си на земята, за да не даде потомството на брат си.¹⁰ А това, което правеше, беше зло пред ГОСПОДА; затова уби и него.¹¹ Тогава Юда каза на снаха си Тамар: Живей като вдовица в бащиния си дом, докато отрасне синът ми Шела; защото си казваше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.¹² След дълго време, дъщерята на Суя, жената на Юда, умря. И когато Юда се утеши, отиде при стригачите на овцете си в Тамна, той и приятелят му, одоламецът Ира.¹³ И съобщиха на Тамар и казаха: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овцете си.¹⁴ Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривало, обви се и седна при входа на Енаим, който е по пътя за Тамна, защото видя, че Шела беше пораснал, а тя не му беше дадена за жена.¹⁵ А Юда, като я видя, помисли, че е блудница, защото беше покрила лицето си.¹⁶ И той се отби при нея на пътя и каза: Остави ме, моля те, да вляза при теб; защото не позна, че беше снаха му. И тя каза: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мен?¹⁷ А той каза: Ще ти изпратя яре от стадото. А тя отвърна: Даваш ли ми залог, докато го изпратиш?¹⁸ Той каза: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде и влезе при нея, и тя забременя от него.¹⁹ После тя стана и си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.²⁰ А Юда изпрати ярето чрез ръката на приятеля си, одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената, но той не я намери.²¹ Затова попита хората от онова място, като каза: Къде е посветената, която беше на пътя при Енаим? А те казаха: Тук не е имало посветена.²² И той се върна при Юда и каза: Не я намерих, а и хората от онова място казаха: Тук не е имало посветена.²³ И Юда каза: Нека си държи нещата, да не станем за присмех. Ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.²⁴ Около три месеца след това съобщиха на Юда и казаха: Снаха ти Тамар блудства, и ето, бременна е от блудството. А Юда каза: Изведете я да се изгори!²⁵ А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тези неща, съм бременна. Каза още: Познай, моля те, чии са този печат, този ширит и тази тояга.²⁶ И Юда ги позна и каза: Тя е по-права от мен, защото не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.²⁷ И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнаци в утробата й.²⁸ И като раждаше, едното протегна ръка и акушерката взе и върза червен конец на ръката му и каза: Този излезе пръв.²⁹ А като дръпна назад ръката си, ето, излезе брат му. И тя каза: Какъв пролом си отвори ти? Затова го нарекоха Фарес.³⁰ После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него нарекоха Зара.

⁹ И му казаха: Къде е жена ти Сара? А той каза: Ето, в шатрата е.¹⁰ И ГОСПОД каза: Догодина по това време Аз непременно ще се върна при теб, и ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.¹¹ А Авраам и Сара бяха стари, на преклонна възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.¹² И Сара се засмя в себе си и каза: Като съм остаряла, ще има ли за мен удоволствие, като и господарят ми е стар?¹³ А ГОСПОД каза на Авраам: Защо Сара се засмя и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?¹⁴ Има ли нещо невъзможно за ГОСПОДА? В определеното време ще се върна при теб, догодина по това време, и Сара ще има син.¹⁵ Тогава Сара, понеже се уплаши, отрече и каза: Не съм се смяла! А Той каза: Не, ти се засмя.¹⁶ Като станаха оттам, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.

⁸ Тогава Юда каза на Онан: Влез при жената на брат си и изпълни към нея длъжността на девер, и въздигни потомство на брат си.

¹⁹ И ако жена има течение и течението от тялото й е кръв, да бъде отделена седем дни. И всеки, който се допре до нея, ще бъде нечист до вечерта.²⁰ Всяко нещо, на което е лежала по време на отделянето си, ще бъде нечисто и всяко нещо, на което е седяла, ще бъде нечисто.²¹ И всеки, който се допре до постелката й, да изпере дрехите си и да се изкъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта.²² И всеки, който се допре до нещо, на което е седяла, да изпере дрехите си и да се изкъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта.²³ И ако върху постелката или върху това, на което е седяла, има нещо и той се допре до това нещо, ще бъде нечист до вечерта.

¹⁰ Ако някой прелюбодейства с жената на друг мъж, ако прелюбодейства с жената на ближния си, непременно да се умъртвят и прелюбодеецът, и прелюбодейката.

¹⁸ И да не вземеш жена заедно със сестра й, че да й стане съперница, като откриеш голотата й до нея, докато е жива.

¹³ И той да вземе жена девица.¹⁴ Вдовица или разведена, или осквернена, или блудница да не взема, а да вземе за жена девица от народа си.¹⁵ И да не осквернява потомството си между народа си, защото Аз съм ГОСПОД, който го освещавам.

² Говори на израилевите синове и кажи: Ако жена забременее и роди мъжко дете, ще бъде нечиста седем дни; както в дните, когато е отделена поради месечното си неразположение, ще бъде нечиста.³ А на осмия ден да се обреже плътта на краекожието му.⁴ Но тя да остане тридесет и три дни за очистването си от кръвта си; да не се допира до никаква свята вещ и да не идва при светилището, докато се изпълнят дните на очистването й.⁵ А ако роди женско дете, ще бъде нечиста две седмици, както когато е отделена, и да остане шестдесет и шест дни за очистването си от кръвта си.

⁹ Всеки, който прокълне баща си или майка си, непременно да се умъртви; баща си или майка си е проклел — кръвта му да бъде върху него.

¹¹ И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:¹² Говори на израилевите синове и им кажи: Ако жената на някого прегреши и извърши престъпление против него,¹³ като някой лежи с нея и излее сперма, и това се укрие от очите на мъжа й, и тя се оскверни тайно, без да има свидетел против нея и без да бъде хваната;¹⁴ и на него дойде дух на ревност и ревнува жена си, и тя се е осквернила; или пък му дойде дух на ревност и ревнува жена си, а тя не се е осквернила;¹⁵ тогава мъжът да доведе жена си при свещеника и да донесе приноса й за нея, една десета от ефа ечемично брашно, но да не я полива с маслинено масло и да не слага върху нея ливан, защото е хлебен принос за ревност, хлебен принос за спомен, който припомня беззаконие.¹⁶ Тогава свещеникът да я приведе и да я постави пред ГОСПОДА.¹⁷ И свещеникът да вземе свята вода в пръстен съд и свещеникът да вземе от пръстта, която е на пода на скинията и да я сложи във водата.¹⁸ И свещеникът да постави жената пред ГОСПОДА и да открие главата на жената, и да сложи в ръцете й хлебния принос за спомен, хлебния принос за ревност, а свещеникът да държи в ръката си горчивата вода, която докарва проклятие.¹⁹ И свещеникът да я закълне, като каже на жената: Ако никой мъж не е лежал с теб и ти не си се отклонила в нечистота, като си под закона на мъжа си, да останеш неповредена от тази горчива вода, която докарва проклятие;²⁰ но ако си прегрешила, като си под закона на мъжа си, и си се осквернила, и ако е лежал с теб друг мъж освен твоят мъж —²¹ и свещеникът да закълне жената с клетвата на проклятие, и свещеникът да каже на жената: ГОСПОД да те постави за проклятие и клетва в народа ти, като направи ГОСПОД да изсъхне бедрото ти и да се надуе коремът ти;²² и тази вода, която докарва проклетия, да влезе във вътрешностите ти и да надуе корема ти, и да изсуши бедрото ти! И жената да каже: Амин, амин.²³ После свещеникът да напише тези клетви на книга и да ги заличи с горчивата вода;²⁴ и да даде на жената да изпие горчивата вода, която докарва проклетия; и да влезе в нея водата, която докарва проклетия, и да стане горчива.²⁵ Тогава свещеникът да вземе от ръката на жената хлебния принос на ревността, да подвижи хлебния принос пред ГОСПОДА и да го принесе на олтара.²⁶ И свещеникът да вземе една шепа от хлебния принос за спомен, да я изгори на олтара и след това да даде на жената да изпие водата.²⁷ И когато й даде да изпие водата, тогава, ако се е осквернила и е извършила престъпление против мъжа си, водата, която докарва проклетия, ще влезе в нея и ще стане горчива и коремът й ще надуе, и бедрото й ще изсъхне; и тази жена ще бъде за проклятие сред народа си.²⁸ Но ако жената не се е осквернила, а е чиста, тогава ще остане неповредена и ще забременява.²⁹ Това е законът за ревността, когато някоя жена, като е под закона на мъжа си, прегреши и се оскверни;³⁰ или когато върху някой мъж дойде дух на ревнивост и ревнува жена си, тогава да постави жената пред ГОСПОДА и свещеникът да постъпи с нея според целия този закон.³¹ Така мъжът ще бъде чист от беззаконие, а жената ще носи беззаконието си.

¹ Тогава дойдоха дъщерите на Салпаад, сина на Ефер, син на Галаад, син на Махир, син на Манасия, от родовете на Манасия, сина на Йосиф. И ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.² Те застанаха пред Мойсей, пред свещеника Елеазар и пред първенците и цялото общество при входа на шатъра за срещане и казаха:³ Баща ни умря в пустинята; но той не беше от обществото на онези, които се събраха против ГОСПОДА в обществото на Корей, а умря в своя си грях; и нямаше синове.⁴ Защо да изчезне името на баща ни отсред рода му, затова че не е имал син? Дай на нас наследство между братята на баща ни.⁵ И Мойсей представи делото им пред ГОСПОДА.⁶ И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:⁷ Право говорят дъщерите на Салпаад; непременно да им дадеш наследствено притежание между братята на баща им и да прехвърлиш на тях наследството на баща им.⁸ А на израилевите синове говори и кажи: Ако някой умре, без да има син, тогава да прехвърлите наследството му върху дъщеря му.⁹ А ако няма дъщеря, тогава да дадете наследството му на братята му.¹⁰ А ако няма братя, тогава да дадете наследството му на братята на баща му.¹¹ А ако баща му няма братя, тогава да дадете наследството му на най-близкия му сродник от рода му и той да го наследи. Това да бъде съдийска наредба за израилевите синове, както ГОСПОД заповяда на Мойсей.

² Когато някой мъж направи обрек на ГОСПОДА или се закълне с клетва и обвърже душата си със задължение, да не нарушава думата си, а да извърши всичко, което е излязло от устата му.³ И ако някоя жена направи обрек на ГОСПОДА или се обвърже със задължение в бащиния си дом, в младостта си,⁴ и баща й чуе нейния обрек или задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци да останат в сила и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, да остане в сила.⁵ Но ако й забрани баща й в деня когато чуе, никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и ГОСПОД ще й прости, понеже й е забранил баща й.⁶ И ако се омъжи, докато обреците й са върху нея или нещо необмислено, изговорено с устните й, с което е обвързала душата си,⁷ и мъжът й чуе и не й каже нищо в деня, когато чуе, тогава обреците й да останат в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, да останат в сила.⁸ Но ако й забрани мъжът й в деня когато чуе, тогава той ще отмени нейния обрек, който е върху нея, и онова, което е изговорила необмислено с устните си, с което е обвързала душата си; и ГОСПОД ще й прости.⁹ Но обрекът на вдовица или разведена жена, всичко, с което е обвързала душата си, да остава в сила върху нея.¹⁰ Но ако една жена е направила обрек в дома на мъжа си или с клетва е обвързала душата си със задължение¹¹ и мъжът й е чул и не й е казал нищо, и не й е забранил, тогава всичките й обреци да останат в сила и всичките задължения, с които е обвързала душата си, да останат в сила.¹² Но ако мъжът й ги е отменил напълно в деня, когато е чул, тогава всичко, което е излязло от устните й относно обреците й и относно обвързването на душата й, няма да остане в сила; мъжът й ги е отменил и ГОСПОД ще й прости.¹³ Мъжът й може да утвърди и мъжът й може да отмени всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й.¹⁴ Но ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките й задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил, защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.¹⁵ Но ако ги отмени по-късно, след като ги е чул, тогава той ще носи нейното беззаконие.

²² Ако някой мъж бъде намерен да лежи с омъжена жена, тогава и двамата да умрат — мъжът, който е лежал с жената, и жената. Така да отмахнеш злото от Израил.

¹³ Ако някой вземе жена и влезе при нея, и я намрази,¹⁴ и даде причина да я злословят, и й създаде лошо име, и каже: Взех тази жена и когато се приближих при нея, не я намерих девица! —¹⁵ тогава бащата и майката на момичето да вземат доказателството за девствеността на момичето и да го изнесат на градските старейшини при портата.¹⁶ И бащата на момичето да каже на старейшините: Дадох дъщеря си на този човек за жена, но той я намрази,¹⁷ и ето, даде причина да я злословят и каза: Не намерих дъщеря ти девица. Но ето доказателството за девствеността на дъщеря ми. И да разгънат дрехата пред градските старейшини.¹⁸ Тогава старейшините на онзи град да вземат мъжа и да го накажат,¹⁹ и да го глобят сто сребърни сикъла, и да ги дадат на бащата на момичето, защото е създал лошо име на израилева девица. И тя да му бъде жена; не може да я отпрати през всичките си дни.²⁰ Но ако това нещо е истина, че момичето не е намерено девица,²¹ тогава да изведат момичето до вратата на бащиния й дом и мъжете от града й да я убият с камъни и да умре, защото е извършила безчестие в Израил, като е блудствала в бащиния си дом. Така да отмахнеш злото отсред себе си.

²⁸ Ако някой намери момиче, девица, която не е сгодена, и я хване и лежи с нея и ги намерят,²⁹ тогава мъжът, който е лежал с нея, да даде на бащата на момичето петдесет сребърни сикъла; и тя да му стане жена, понеже я е унижил; не може да я отпрати през всичките си дни.³⁰ Мъж да не взема жената на баща си и да не открива полата на дрехата на баща си.

¹ Когато някой вземе жена и се ожени за нея, и стане така, че тя не намери благоволение в очите му, защото той намира нещо лошо в нея, и той й напише разводно писмо, и го даде в ръката й, и я отпрати вън от къщата си,² и тя излезе от къщата му и отиде, и се омъжи за друг,³ и ако и вторият мъж я намрази и й напише разводно писмо, и го даде в ръката й, и я отпрати вън от къщата си или ако вторият мъж, който я е взел за жена, умре,⁴ тогава първият й мъж, който я е отпратил, не може да я вземе пак за жена, след като е станала нечиста; защото това е гнусота пред ГОСПОДА; и да не нанесеш грях на земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава като наследство.

¹³ И Давид си взе още наложници и жени от Ерусалим, след като дойде от Хеврон; и още синове и дъщери се родиха на Давид.

³ Имаше и седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отклониха сърцето му.

¹ Мъдър син приема наставлението на баща си, а присмивателят не слуша изобличение.

²⁰ Мъдър син радва баща си, а безумен човек презира майка си.

²⁶ И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.²⁷ Виж, това открих — казва проповедникът — като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение,²⁸ което душата ми още търси, но не е намерила — един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих.

⁴ Не бой се, защото няма да бъдеш посрамена, и не се смущавай, защото няма да бъдеш опозорена; защото ще забравиш срама от младостта си и няма вече да помниш позора на вдовството си.

³² А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен поради блудство, я прави да прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства.

³¹ И дойдоха майка Му и братята Му и като стояха навън, изпратиха до Него да Го повикат.³² А около Него седеше едно множество; и Му казаха: Ето, майка Ти и братята Ти са навън и Те търсят.³³ А Той в отговор им каза: Коя е майка Ми? И кои са братята Ми?³⁴ И като изгледа седящите около Него, каза: Ето майка Ми и братята Ми!³⁵ Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат и сестра, и майка.

²⁶ Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

³⁴ жените нека да мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а да се подчиняват, както казва и законът.³⁵ Но ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома, защото е срамно за жена да говори в църква.

²⁰ Сине мой, пази заповедта на баща си и не отхвърляй закона на майка си.²¹ Вържи ги завинаги за сърцето си, увий ги около шията си.²² Когато ходиш, ще те води, когато спиш, ще те пази, когато се събудиш, ще разговаря с теб.²³ Защото заповедта е светилник и законът — светлина, и поучителните изобличения са път на живот,²⁴ за да те пазят от злата жена, от ласкателния език на чужденката.²⁵ Не пожелавай красотата й в сърцето си и да не те улови с миглите си,²⁶ защото заради блудна жена човек изпада до парче хляб и жена на друг мъж лови скъпоценната душа.²⁷ Може ли някой да вземе огън в пазвата си и дрехите му да не изгорят?²⁸ Може ли някой да ходи по разпалени въглища и краката му да не обгорят?²⁹ Така е и с онзи, който влиза при жената на ближния си — който се докосне до нея, няма да бъде невинен.³⁰ Крадецът не бива презиран, ако краде, за да насити душата си, когато е гладен,³¹ но ако бъде уловен, трябва да възстанови седмократно, трябва да даде целия имот на къщата си.³² Онзи, който прелюбодейства с жена, е лишен от ум. Който прави това, погубва собствената си душа.³³ Рани и срам ще намери и позорът му няма да се изличи,³⁴ защото ревността събужда яростта на мъжа и той няма да пожали в деня на отмъщението.³⁵ Няма да приеме никакъв откуп и няма да се умилостиви, ако и да умножаваш даровете.

¹ Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми при себе си.² Пази заповедите ми и живей, и закона ми — като зеницата на окото си.³ Вържи ги на пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си.⁴ Кажи на мъдростта: Ти си ми сестра! — и наречи разума сродник,⁵ за да те пази от чужда жена, от чужденката, която ласкае с думите си.⁶ Понеже погледнах през решетката си на прозореца на къщата си⁷ и видях между неопитните, забелязах между синовете един млад човек, лишен от ум,⁸ който минаваше по улицата близо до нейния ъгъл и вървеше по пътя към нейната къща⁹ в дрезгавината, при свечеряването, в мрака на нощта и в тъмнината.¹⁰ И ето, една жена го посрещна, облечена като блудница и с коварно сърце,¹¹ размирна и необуздана, краката й не се спират вкъщи,¹² кога навън, кога по площадите, причаква на всеки ъгъл.¹³ И тя го хвана и го целуна, и с безсрамно лице му каза:¹⁴ Длъжна бях да принеса примирителни жертви, днес изпълних обреците си,¹⁵ затова излязох да те посрещна, да потърся лицето ти и те намерих.¹⁶ Постлала съм леглото си с покривки, с покривки от пъстра египетска прежда,¹⁷ покадила съм леглото си със смирна, алое и канела.¹⁸ Ела, нека се опиваме с любов до зори, нека се наслаждаваме с милувки,¹⁹ защото мъжът ми не е у дома си, замина на дълъг път,²⁰ взе кесия с пари в ръката си и чак на пълнолуние ще се върне у дома.²¹ С многото си увещания тя го подмами, с ласкателните си устни го отвлече.²² Той веднага тръгна след нея, както вол отива на клане, както безумен в окови за наказание,²³ докато стрела прониже дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това ще й струва живота.²⁴ И така, синове, послушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.²⁵ Да не се отклонява сърцето ти към нейните пътища, не се заблуждавай в пътеките й,²⁶ защото мнозина е повалила ранени и силни са всичките убити от нея.²⁷ Домът й е пътища към Шеол и води надолу към клетките на смъртта.

³ Но искам да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, глава на жената е мъжът, а глава на Христос е Бог.⁴ Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.⁵ А всяка жена, която се моли или пророкува с непокрита глава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.⁶ Защото, която жена не се покрива, нека се остриже. Но ако за една жена е срамно да бъде с остригана или обръсната глава, нека се покрива.⁷ Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога, а жената е слава на мъжа.⁸ Защото мъжът не е от жената, а жената — от мъжа.⁹ Защото не мъжът беше създаден за жената, а жената — за мъжа.¹⁰ Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт заради ангелите.

¹¹ Жената да се учи мълчаливо, с пълно подчинение.¹² А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, а да бъде мълчалива.¹³ Защото първо Адам бе създаден, а после Ева.¹⁴ И Адам не беше измамен, а жената беше измамена и падна в престъпление.

²⁴ А дъщеря му беше Сеера; тя съгради долния и горния Веторон и Узен-Сеера.

²⁰ Мъдростта вика навън, издига гласа си по площадите,²¹ провиква се на най-шумните места, при входовете на портите, в града говори думите си:

³⁸ И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.³⁹ Тя имаше сестра на име Мария, която седна при краката на Иисус и слушаше словото Му.⁴⁰ А Марта, като беше заета с много прислужване, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи й тогава да ми помогне.⁴¹ Но Господ в отговор й каза: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,⁴² но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.